"Три неща са нужни на човека: права мисъл, прави чувства и правилен говор.
Щом придобие тези неща, той става щастлив"
Беинса Дуно
Кога да се обърнем към логопед?
Развитието на човешката реч и в частност на детската реч, се формира под влияние на речта на околните и до голяма степен зависи от речевата практика, условията на възпитание и обучение, и характера на речевата среда.
Колкото по-рано и повече време детето общува с околните, толкова по-рано и по-качествено ще се развие неговия говор. Затова, отрано започнете да говорите на детето си. Не използвайте “бебешки език” или предимно умалителни имена, а говорете правилно – то ви чува, наблюдава и разбира. Недостатъчната стимулация на детския слух (особено в периода 6-9 месеца след раждането) може да забави нормалното развитие на вродените езикови способности на Вашето дете.
Критични за речевото развитие са периодите на 1-та, 2-та и 3-та годинка на детето, които се свързват с подготвяне и първоначално овладяване на езика, както и периодът на 6-7-та година, когато се овладява писмената реч.
Езиково-говорните нарушения са широко разпространени в детската възраст и засягат по-често момчетата. Те дават силно отражение върху психичните процеси и върху процеса на комуникация и са свързани с появата по-късно на проблеми с ученето, както и на емоционални и поведенчески разстройства. Ранното им диагностициране и лечение е изключително важно за по-късното личностово и социално развитие в юношеството и зрелостта.Тези нарушения причиняват на децата притеснения, „затвореност” и ограничена комуникация с околните, комплекси за малоценност и понякога провокират прояви на агресивност.
Твърде често родители, а за съжаление и някои лекари, мислят , че тези нарушения ще се "изживеят" от детето и с възрастта всичко ще отмине. Но, практиката показва, че това изчакване е много погрешно и не води до пълно разрешаване на говорния проблем , защото дори да се преодолее с времето, едно заекване например, у детето остават като трайни последици чувството за непълноценност, тревожност и комплексираност, а и не се изключва рецидив на заекването.
Детето с речеви нарушения, често може да остане неразбрано от околните или погрешно критикувано.Също така е много вероятно съучениците му да му се подиграват, дори да го изолират, тъй като се затрудняват да общуват с него. Обикновено това води до отрицателни „вътрешни” изживявания за самото дете, както и до нарушена комуникативност, обучителни трудности и чести прояви на раздразнителност и агресия.
При деца с късно проговаряне /след 2-3 год.възраст/ и особено при съчетаване на "проблеми" по време на бременност и/или по време на раждане, е задължителна консултация с логопед.
При деца с нарушение в звукопроизношението ранната и адекватна логопедична терапия предотвратява "пренасянето" на звуковите дефекти от устната в писмената реч. Както е известно, не са редки случаите на деца, които "пишат така, както чуват или произнасят звуковете".
При възрастни пациенти след прекаран мозъчен инсулт, черепно-мозъчни травми, туморни и възпалителни процеси на мозъка, възпалителни заболявания на периферната нервна система /напр. при засягане на лицев нерв/, много често се ограничава или загубва способността за нормална речева комуникация. В такива случаи, след "отшумяване" на острия период /до 1-2 месеца след мозъчния инцидент/, е препоръчително да се започне същинска възстановителна терапия на говора от специалист - логопед.
Ето защо, ранната диагностика е от особено значение. Не трябва да се губи ценно време за преодоляване на възможни затруднения. Колкото по-рано се започне комплексна логопедична терапия , толкова по - добри и по-трайни са резултатите.
КОГА ДА ПОТЪРСИТЕ ЛОГОПЕДИЧНА ПОМОЩ ЗА ВАШЕТО ДЕТЕ:
- Ако до 10-ия месец след раждането детето Ви не се заслушва и не реагира на гласа на говорещия, или ако не произнася отделни срички по подражание на възрастния (ма-ма-ма, та-та-та, тя-тя-тя, дя-дя-дя, ба-ба-ба и др.), т.е. липсва лепетна реч.
- Ако до 2-годишна възраст детето Ви не проговаря.
- Ако до 3-годишна възраст детето Ви не използва конкретни думи и кратки изречения, а „говори” със звукосъчетания и крясъци, неразбираемо за околните.
- Ако до 4 –годишна възраст не задава въпроси от типа „Какво е това?”и „Защо?”.
- Ако не артикулира, т.е. не произнася правилно, пропуска или заменя някои звукове - с, з, ц, ш, ж, ч, щ, р, л, к, г, т, д, в, ф. Ако детето Ви има нарушения в звукопроизношението, когато започне да се учи да чете и пише, това ще доведе до допълнителни трудности, защото много често грешките в устната реч се пренасят и в писмената реч.
- Ако се затруднява да изговаря многосрични думи и думи със струпани съгласни - размества, пропуска или разменя сричките в думата
- Ако не подрежда правилно думите в изречението.
- Ако се затруднява да разказва последователно по картинки и по даден сюжет.
- Ако говори с дрезгав, прекалено тих или писклив глас.
- Ако говори прекалено бързо или бавно.
- Ако запъва или заеква.
- Ако в начална училищна възраст не се справя с овладяването на писането, четенето или смятането, въпреки че е достатъчно умно, понякога с прояви на хиперактивност с или без дефицит във вниманието.
Логопедът е специалист по комуникативни нарушения, който се занимава с обследване, диагностика и корекция на различни езиково-говорни нарушения при деца и възрастни.Той може да оцени степента на речево развитие на Вашето дете, да определи логопедичния статус и да организира подходяща програма за логопедична корекция, в някои случаи съвместно и с други специалисти /психолог,специален педагог, невролог, психиатър, педиатър, хомеопат и др./.
Логопедът е длъжен да се съобрази с възрастта на пациента, равнището на индивидуално невропсихологично и речево развитие, вида и степента на речевото нарушение, съхранените комуникативни и адаптивни възможности на пациента.
Логопедът е като личния лекар – в хода на логопедичната работа има постоянна връзка със семейството на детето и близките на възрастния с говорен проблем. Той трябва да бъде компетентен в съветите си към родителите, да спазва “договорните отношения” и да пази “медицинска тайна”.
За качествена и ефективна логопедична терапия при деца и възрастни значение имат следните фактори:
- загриженост и заинтересованост от страна на родители и близки
- желание и мотивация на пацианта с речеви проблем
- редовни посещения при логопед и активна работа в дома
- отговорност и активност на родителите и/или близките
- съзнателно отношение и критичност на възрастния към речевото нарушение и провежданата логопедична терапия
- компетентност и професионална квалификация на логопеда
- индивидуален подход, взаимодействие и доверие между дете-логопед-възрастен